Когато умът забрави да спре

В света на постоянни известия, срещи и задачи често се улавяме, че умът не е в режим „винаги включено“. Това напрежение не е просто усещане – то променя начина, по който функционира тялото.

Хроничният стрес увеличава нивата на кортизола – хормонът, който в кратки моменти не помага да се повлияе, но в дългосрочен план изтощава нервната система. Високият кортизол пречи на качествения сън, предотвратява метаболизма и дори влияе върху способността на имунната система да отговаря на заплахите.

Мозъкът има нужда от малки „празни пространства“. Това може да бъде минути в тишина, разходка без телефон или просто да се наблюдава на дишането. Научните изследвания показват, че такива моменти активират парасимпатиковата нервна система – нашият „режим на възстановяване“. Именно тогава тялото се връща към баланса и започва да поправя щетите от натрупания стрес.

Вместо да търсим големи решения, можем да започнем с това да даваме на ума си редовни малки паузи. Те не се предпазват, а не връщат способността да мисля ясно, да бъдем устойчиви и да живеем с повече вътрешни лекарства.